Салса


images 12048926_f520

Салсата е синкретична форма на танц, произхождащ от Куба, където се срещат европейската и американската култури.

Салсата обикновено е танц за двама партньори, въпреки че има и индивидуални форми, както и групови такива като Руеда ди Казино, при която няколко двойки се подреждат в кръг и си сменят партньорите. Салсата е танц, в който може да се импровизира или да се представя серия от фигури, хореография или фристайл.

Салсата е популярна в Латинска Америка, както и в САЩ, Япония, Израел, Западна и Източна Европа и бързо се превръща в глобален феномен.

Терминът „салса” е възникнал в Ню Йорк, но не там е измислен танцът. Движенията на салсата произлизат от кубинския сон, който се е танцувал още от 1920 г., и по-конкретно от сон монтуно, и са силно повлияни от танците гуагуанко, мамбо и други афро-кубински фолклорни разновидности. Днес салсата е добре съчетана комбинация от латиноамерикански и западни влияния, защото напоследък е силно повлияна и от балните и западните танци. Салсата има 90-годишна история, в която има множество пътища на развитие, които понякога се разделят в следствие на политически и социални влияния. В резултат на това днес има различни специфични стилове на танцуване на салса: Кюбан, или още наречен Казино стил, Ню Йорк стил, или още наречен Мамбо on 2, и ЛА стил, още наричан on 1. Има и други видове салса като Колумбийската (Кали-стайл) и Маями салса.

Стилове Салса

Съществуват много характеристики, които могат да определят даден стил. Има много различни стъпки, различно тактуване, конкретни движения по дансинга (напр. линейно, кръгово), предпочитания на танцьорите към завъртания или движения, стойка и други. Наличието на един или повече конкретни елементи не определя задължително конкретен стил. Например, много стилове се танцуват „на едно“, или даден стил може да се танцува както „на едно“, така и „на две“. Следва кратко описание на основните „разпознаваеми“ стилове.

Кубински стил

Кубинският стил (Cuban-style) салса e „на едно“. Основен елемент е „куба степ“ („cuba step“), наричан също „гуапея“ (Guapea), където кавалерът прави основна стъпка назад на 1-2-3 и основна стъпка напред на 5-6-7. Дамата прави същото, т.е. огледално на движенията на кавалера. Друга черта на стила е че в много фигури кавалерът и дамата се движат в кръг един около друг.

„Крос боди лийд“ (cross body lead) също е основна стъпка в този стил и се нарича „диле ке но“ (Dile que no). Стилът „Ел Ей“ (LA – Los Angeles) е по-късен вариант, като разликата е че танцьорите се завъртат с една четвърт един около друг. Това движение също става основно в по-сложния вариант „кубинско казино“ (Cuban Casino), довело до много от движенията на „руеда“ (Rueda) или танц в колело. При него няколко двойки си разменят партньорите и изпълняват движения координирани от командващ. (вижте примери тук)

Колумбийски стил

Този стил (Colombian style) е характерен за латиноамериканските страни. Кавалерът и дамата правят повечето движения докато стоят на едно място. Произлиза от кубинския стил. Затова при много от фигурите кавалерът и дамата се въртят един около друг.

Ел Ей стил

Двата основни елемента на лосанджелиския стил (LA – Los Angeles style) са основна стъпка напред/назад както са описани по-горе и „крос боди лийд“. При тази фигура, кавалерът стъпва напред на 1, стъпва надясно на 2-3 докато се завърта 90 градуса срещу часовниковата стрелка (наляво). Дамата стъпва напред на 5-6 и се обръща на 7-8 докато кавалерът се завърта още 90 градуса срещу часовниковата стрелка. След тези 8 удара, кавалерът и дамата са си сменили местата. За разлика от Кубинския стил, където двойката танцува в кръг, при Ел Ей стила танцът е в права линия.

Ел Ей салсата се слави като най-ярък от разпространените стилове. Братята Васкез (Vazquez) се смятат за изобретатели на Ел Ей стила. Луис все още преподава Ел Ей.Биографията му – на англ.

Ню Йорк стил

Нюйоркския стил („NY – New York Style“) или стилът на Еди Торес (Eddie Torres style) е комбинация от системите „на едно“ и „на две“. Тактуването на стъпките е на 1-2-3,5-6-7 както при „на едно“, но прекъсването (break), където тялото сменя посоката става на 2 и 6 като при „на две“. Преподавателят на NY Еди Торес разработва тази схема в края на 70-те и 80-те години и дефиницията му е доста ясна тъй като той е още жив и последователите му държат да запазят стила непроменен. Ето тяхното описание на стила: описание на стила „на две“

Сила 2 / опора 2 / бално мамбо

Този стил (Power 2 / Palladium 2 / Ballroom Mambo) е подобен на стила „Ел Ей“, но се танцува „на две“. Тактуването на основната стъпка е 2-3-4,6-7-8 с паузи на 2 и 6.

Важно е да се отбележи че макар този стил да е известен като танцуване по клавите (En Clave), името не предполага че тактуването трябва да следва ритъма на клавите като 2-3 или 3-2. Това означава само че първата стъпка (или прекъсване) се прави на втория удар от тактуването.

По клавите

Този стил (On Clave) наистина следва тактовете на клавите 2-3 или 3-2, т.е. за клави 2-3 кавалерът стъпва напред с левия на 2 а с десния на 3, след това прави останалите 4 стъпки от основната фигура на 5-8 (синхронно с клавите на 5 и 8). Това е традиционна форма и е по-малко известна/използвана освен в някои латиноамерикански страни.

Пуерто Рико стил

Пуерториканският стил (Puerto Rican style) може да се танцува „на едно“ или „на две“. Ако се танцува „на две“, винаги се танцува на 2, а не на 6, както в дамски стил NY (Ladies-style NY).

Руеда стил

Салса руеда (Rueda de Casino) е разработена през 1950-те в Хавана, Куба. Двойки танцьори образуват кръг (rueda на испански), с танцови движения изреждани от даден човек. Много от движенията включват бърза смяна на партньорите.