Хип хоп


Хип –хоп музиката няма цвят и не е расистка

Хип- хоп културата се е разпространила  в популярната култура като безпрецедентна мода. Благодарение на огромния й обхват, хип-хоп културата е потенциално обединяващо звено на различни населения. Въпреки че е създадена от черни младежи на улицата, влиянието на хип-хопа  се е разпространило в цял свят. Близо 75 % от хип-хоп и рап публиката не се състои от чернокожи. Рапът е тръгнал от най-отдалечените краища, после е достигнал  покрайнините, и дори корпоративните заседателни зали. Истината е, че Макдоналдс, Кока Кола, Спрайт, Найк и други корпоративни гиганти  превръщат в капитал това явление. Въпреки че критиците на рап музиката и хип-хоп културата изглежда се фокусират върху идеите за секс, насилие и груб език, този жанр ни предлага редица възможности. Потенциалът на този вид изкуство да подобри етническите връзки е съществен. През 50-те и 60-те години „Бийт културата” предизвиква статуквото така че  да обедини либералите и  да донесе промяна . По същия начин, хип-хоп културата предизвиква системата така че да обедини  отделни индивиди (особено младежи) от богата етническа гама. Тази статия ще разгледа развитието на хип- хоп културата, разпространението й  и възможността тази култура да се пребори с  етническите разделения в нашето общество.

Днес, хип-хоп и рап са най-бързо развиващите се музикални жанрове в Щатите. Хип-хоп културата е станала съществена част от рап музиката. . Цялостната хип-хоп култура е била създадена от рапърското музикално изкуство. Езикът (уличен жаргон), облеклото (провиснали панталони, шапки носени наобратно, скъпи маратонки) и стилът на хип- хоп културата – всички те произлезли от рап музиката.

За да илюстрираме широката популярност на рапа, според Soundsnac, компания  от/ базирана в Hartsdale ( Хартсдейл), Ню Йорк, която наблюдава музикалните продажби в края на 98-ма, 9 от 15-те албума в поп чарта били рап албуми. В края на 98-ма, три от най-продаваните албуми били рап албуми.

История на хип хоп-а

Busy Bee Starski, Dj Holywood and DJ Afrika Bambaataa (основател на Зулу нацията в Ню Йорк) са тримата творци, на които дължим въвеждането на термина хип хоп. Този жанр започва  през 70-те с фънки бйитове по  домашни партита (купони), на купони в мазета и по улиците на Ню Йорк.Според Genava Smitherman, откриването на рап музиката дължи корените си на „черната устна култура на тонална семантика, разказване на  истории, изразяване, африканизиран синтаксис и други комуникативни практики.

Комерсиалната хип-хоп култура може да бъде проследена до 1979 г., когато Sugar Hill Gang  продуцирали невероятно успешната песен със заглавие „Rapper’s delight”.  Суровото начало на съвременната рап музика може да се проследи до Бронкс от средата на 70-те години. Рап музиката била начин за черните младежи от града да изразят себе си в ритмична форма. Рап музиката, заедно с графитите и брейк танцът, била поезията на улицата.

Със засилването на  интереса към рап музиката се задълбочили и посланията й.  Рапът разказвал искрени истории за градските улици – истории за наркотици, насилие и престъпления. Въпреки хедонистичното послание, градските младежи успели да намерят платформа да изразят външно гнева си към системата. За тях полицията била лицето на системата,  отражение на отношението на Америка към тях. Оттук, гневни вербални атаки спрямо полицейското поведение отразявали най-близко концепцията на градските младежи за системата.

Според Патриша Роуз, рап музиката продължила да процъфтява след рилийза на „Rapper’s delight”. Този стил бил “открит” от музикалната индустрия, филмовата индустрия и печатните медии. Изпълнители като Run Mdc,Whoodini и Fat boys спомогнали, това привидно преходно  явление да се запази в  динамичната популярна култура.

Език

Уличният език се пренася в хип-хоп културата от рап музиката. Човек може да чуе китаец или филипинец хип-хопър да използва същия език, като един афро-американец. Без да отдават значение на своята етническа принадлежност, хип-хопърите използват прилагателни, като dope da bomb, legit, hittin, all that за да изразят одобрението си. Думата “nigga“ (негро) е една от най-популярните думи сред  хип-хопърите. Когато я употребяват, вместо  традиционното й обидно значение, те влагат чувство на привързаност и обич. Човек може да чуе бял, азиатец или латино американец да казва „Ти джей си е моето негро”, което ще рече „Ти джей е мой човек” . Говорът на тази култура се променя постоянно. Това което е „готино” изказване днес, може да се превърне в отживелица само след година.

Уличният език се е превърнал в един вид  пиджин (неправилен говор на чужд език). Дори ако хип-хопърите имат различни майчини езици, те могат да разберат жаргона на хип-хоп-а. Следователно тази култура е свързана лингвистично. Аз лично си спомням пътуването ми до Япония, при което мой приятел видя японски тинейджър с шапка на Снуп Дог – този тинейджър едва-едва говореше английски, но беше перфектен в уличния жаргон.

Облекло

Защо хип-хоп културата превъзмогва етническите граници? Градски уличен Преп звучи почти като оксиморон ( бел. Ред.  Преп – е вид стил на обличане при тинейджърите-богаташи – тип Харвард). Въпреки това, уличните хип-хопъри се кичат с най-невероятните преп етикети. Стилът на обличане, който включва буржоазни марки, като Tommy Hilfiger, Nautica, Ralph Loren, на пръв поглед си противоречи с образа на безстрашния уличен войн.

Според Michiko Kaktuni, младите улични чернокожи възприемат носенето на облеклото на висшите обществени прослойки като протест срещу безсилието сив американското общество. Докато истинския материален успех може би е непостижим, истинската причина за носене на скъпи Поло тениски/ризи, сини дънки и маратонки, е да се създаде имидж на успял човек. Белите деца в покрайнинте се присмиват на материалния успех на родителите си и техните приятели. Един от начините да се изрази това презрение, е като се идентифицират с отстъпническия  образ на улицата. Много бели деца са „културни туристи, които придават романтичен образ на гето живота, от който толкова много черни  деца искат да избягат. Вместо смразяващата статистика за смъртността сред младите чернокожи, те виждат блясъка на насилието. Вместо огорчението на хората, на които им е била отказана работа, надежда и уважение , те виждат защитата чрез думите..

Кукутани предполага, че именно този косвен отдушник на символичното изразяване е причината, поради която белите мъже от покрайнините са станали най-голямата публика на гангстерския рап. През 50-те години сцената на популярната култура е била доминирана от „Happy days“. Черните кожени якета и пригладената с гел коса символизират духът на времето. През 60-те години хипитата и бохемския външен вид имали най-голямо влияние върху поп културата, последвани от полиестера през 70-те  и препвлиянието през 80-те. През 90-те години доминирала хип-хоп модата.

Тази мода се изразява в провиснали панталони, носени много широко, бейзболни шапки носени наобратно (такива на NBА, NFL или успешни университетски спортни отбори), огромни ръгби или поло тениски и скъпи тенис обувки. Хип-хоп модата, за разлика от модата на други поколения, е пресякла по уникален начин почти всяка етническа граница. Наистина голям брой Афро-американци, бели, латино-американци и азиатци на възраст от 12 г. до 22 г. се обличат еднакво без значение от етническата си принадлежност.

Според Ръсел Симънс, първият хип-хоп милионер  импресарио, който е президент и (CEO – главен изпълнителен директор)  на Ръш Комюникейшънс, твърди че една от причините рапът да е толкова популярен е съпротивата, която е срещнал. Колкото повече съпротива и противоречия има, толкова повече хора ще искат да го купуват. Разгорещените дебати, които се осъществиха в края на 80-те и в началото на 90-те години, цензурата в текстовете на рап музиката само увеличава продажбите. Неизвестната група “2 live crew” стана известна, заради популярния си съдебен  случай свързан с Първата поправка. Според Симънс, на децата им харесва фактът, че статуквото не прощава на музиката и се опитва да я контролира. Това се превръща в освобождаващо преживяване за децата, начин да се бунтуват срещу статуквото. Някой родители не одобряват рап музиката и посланието й. Според Нелсън Джордж, най-плодовития и вероятно най-добър хронолог на хип-хоп-а, „новата музика на което и да е поколение винаги е страшна за родителите“.

Преди рап музиката бяха Боб Дилан, Джон Ленън, Боб Марли, по-късно дойдоха пънк и рок музиката, които пробуждаха бунтовническия дух на младите в Щатите. Сега, това което приличаше на модна еднодневка, , хронологично поставено между хеви метъла и алтернативния рок, се е превърнало в избрана сцена за бунт на младите.

Един добър пример за това как рап музиката и хип-хопът прекъсват етническите граници може да се намери вaзиатското общество.

В Лос Анджелис има процъфтяваща азиатска американска рап сцена, на която се изявяват групи като Bubula Tribe, Undercover, Asiatic Apostles, Brotherhood Form Аnother Hood, the Seoul Brothers, Lani Luv, I The Boo-Yaa Tribe. Тези групи са представители на различни стилове. Посланията им се простират от обществени проблеми, като престъпления от омраза към азиатците до връзки между чернокожи и корейци в почти всеки голям град. Бели рапъри като The Beastie Boys, 3rd Bass,Vanilla Ice, също са успели в индустрията. Cypress HIll, Fat Joe иBig Punisher са латино изпълнители, които са тласнали хип-хоп културата напред. Цялостното послание на тази музика е едно и също. Тя е готина, дидактична и безсрамно бунтарска.

Според Ръсел Симънс „Хип-хопът е излязъл извън обсега на музиката. Той се е превърнал в начин на живот и/ или култура за хората по целия свят. Хип-хопът е отношение, той е  език с който едно дете от Детройт може да се свърже с едно дете от Хонг Конг. 75 % от нашата аудитория са не-чернокожи деца. Сега има деца в Бевърли Хилс, които са чувствителни към ситуациите в Комптън.”

Симънс продължава, за да каже, че въпреки расизма все още да присъства в обществото ни, той не е достатъчно силен, за да осуети всеобщото удоволствие, което носи рапа на младите в Америка и по света.

Позитивни послания

Един от многото позивитни ефекти на хип-хоп културата е това, че той окуражава корпорациите да засилят наемането на индивиди от различни националности. Оттук и следва фактът, че засилването  на малцинствата, които носят пулса на тази култура, става задължително. Афро-американския  пазар сам по себе си има 325 милиарда долара за купуване на власт/сила. Голям брой организации, които се обръщат към хоп-хоп културата, са се отделили и разнообразили за да си създадат конкурентно предимство. Има доста добра бизнес логика в това. Например, половината от работещите в Юнивърсъл мюзик груп са малцинства. Тази организация е номер едно по пазарен дял в Щатите,Европа, Латинска Америка и Австралия .

Заключение

Ако посланията за любов, мир, анти-расизъм и повдигане на човешкия дух резонират сред хип-хоп  публиката, това може да има огромен ефект върху етническите връзки в нашето общество. През 50-те и 60-те години „Бийт културата” говореше за любов и все пак предизивкваше статуквото така, че да не излага на риск бунтарския  си дух. По същия начин е възможно хип-хоп културата да запази бунтарския си, уличен привкус и в същото време да повдига въпроси за любовта и уважението между хората. Възможно е рап изпълнители, като Master P,Wyclef Jean и Busta Rhymes да дадат възможности на Америка и младежите по света, така както Боб Дилън, Джон Ленън и Боб Марли са направили.

Като уникална субкултура в американската история, хип-хоп културата е превъзмогнала етническте граници. Благодарение на еклектичната си публика, тя има невероятната възможност да гради етнически мостове и да поправя етнически връзки. Хип-хопът се е разпространил и е проникнал във важни райони на света. Облеклото, музиката, маниерите, лексиката, са без съмнение едни и същи в Ню Йорк, Лос Анджелис, Токио, Париж, Милано и други. Наистина, тази култура притежава потенциала  да направи да изглежда „готино” да се изкоренят престъпленията от омраза, дискриминацията  или хомофобията,  женомразството и разбира се  расизма.